С последната спецификация ECMAScript 6 или ES 6, в езика JavaScript са добавени много нови и полезни възможности, най-интересните от които можете да прочетете в тази статия.
Пълният код на примерите можете да свалите от профила ми в Github
let е ключовата дума, която заменя позната ни var за деклариране на променливи. За тези от вас, които не знаят, при var има проблеми свързани с видимостта на променливите (scope) и повторната им декларация като те са специфични за JavaScript и не се срещат в другите езици за програмиране, така че за програмисти, които са започнали да програмират на други езици и след това са преминали към JavaScript (повечето попадат в тази категория), проблемите могат лесно да останат незабелязани.
Ето един пример:
|
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 |
var msg = 'Hello JS'; function show(){ var a=1; if( true){ var b=2; console.log('b=', b); // b=2 } console.log('msg=',msg); // msg=Hello JS (msg has global scope - Ok) console.log('a=',a); // a=1 ( a has function scope - Ok) console.log('b=',b); // b=2 ( b has function scope too - ???) } show(); |
Ако се замени var с let това ще ограничи областта на видимост на b до блока на if т.е. последното извеждане на b ще предизвика ReferenceError:b is not defined.
По същият начин, при повторна декларация на променлива с var, това не се отчита като грешка,
но ако се замени var с let, резултатът ще бъде SyntaxError: Identifier 'msg' has already been declared.
|
1 2 3 4 |
var msg = 'Hello JS'; var msg = 'Hi, John'; console.log(msg); //Hi, John |
В JavaScript константите са най-обикновени променливи с подходящ префикс или суфикс в името (т.е. програмистите са се договорили, че това е константа - var const_path = '...' или var path_const = '...' ) и съответно пред промяната на стойнстта няма никакви пречки.
С новата спецификация може да използвате ключовата дума const, която предпазва от промени на стойността както е в другие езици.
|
1 2 3 4 5 |
const path = '/images/'; console.log('path:',path); // path:/images/ path = '/css/'; // TypeError: Assignment to constant variable |
Ако с const се декларира обектна променлива, то действието на const е малко по-различно. Стойностите на ключовете и самите ключове ще могат да се променят, добавят и изтриват, но на самата обектна променлива няма да могат да се присвояват нови стойности както е показано в следващият фрагмент:
|
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 |
const app = { title: 'My Blog', logo: '/images/logo.png' }; console.log(app.title); console.log(app.logo); delete app.title; //Ok delete app.logo; //Ok console.log(app); // empty object {} app.scripts = '/js/'; // adds a new key - Ok app = { mail: 'me@site.com'} //TypeError: Assignment to constant variable. console.log(app); |
Ако програмирате на PHP, то със сигурност вече знаете как изглежда това! Единственото условие е да оградите низa с апострофи ( ` `, не с ' ' или " ").
|
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 |
let user = 'John Doe'; let msg = `Welcome ${user} !`; let price=2; let vat= 1.2; let crn = 'EUR'; console.log(msg);//Welcome John Doe console.log( `Price ${ price * vat} ${crn}` ); //Price 2.4 EUR |
В JavaScript няма ясна индикация (освен в документацията) за това кои параметри на функциите са задължителни и кои могат да бъдат пропуснати при извикването й и съответно, ако не се подаде стойност каква ще бъде стойността по подразбиране- нещо, което в редица други езици (C++, Python, PHP) съществува отдавна.
|
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 |
function createUser(user,plan){ if( typeof user == 'undefined' || user.trim().length == 0) throw 'Undefined or empty user name!'; plan = (typeof plan == 'undefined')? 'developer': plan; console.log('New user ' + user +', ' + plan); } createUser('John'); //New user John, developer createUser('Smith', 'basic'); //New user Smith, basic createUser(); //Raise Error:Undefined or empty user name |
На параметрите, за които няма стойност при извикване на функцията, по подразбиране им се присвоява специалната стойнст undefined, която в тялото на фукцията може да се замени със стойност по подразбиране.
С въвеждането на параметри с подразбиращи се стойности в ES6, същият код изглежда доста по-ясен и е достатъчно да се погледне прототипа на функцията за да се видят възможните варианти за нейното извикване.
|
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 |
function createUser(user, plan = 'developer'){ if( typeof user == 'undefined' || user.trim().length == 0) throw "Undefined or empty user name!"; console.log(`Create new user ${user}, plan ${plan}`); } createUser('John'); createUser('Smith', 'basic'); createUser(); //Raise Error:Undefined or empty user name |
Функциите генератори са една идея заимствана от Python. Идеята на тези функции е да връщат при всяко извикване следваща стойност изчислена във функцията или взета от масив, низ и др.
При декларирането им трябва да се постави * след function, а връщането на самата стойност става с yield.
|
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 |
function* getNextValue(){ let i = 1; while(true){ yield i++; } } var generator = getNextValue(); console.log(generator.next()); // { value: 1, done:false} console.log(generator.next().value); // 2 console.log(generator.next().value); // 3 generator.return(); //stop the generation of next values console.log(generator.next()); // {value: undefined, done:true} |
Действието на yield е доста по-различно от оператора return, с който изпълнението на функцията приключва и съответно стойностите на i не биха се запазвали. Освен това, в примера е използван безкраен цикъл, но благодарение на yield това не е проблем за изпылнението на кода.
С ламбда изразите (името съм заимствал от езика Java) можете да превърнете декларацията на кратки функции в компактни и лесни за четене изрази.
Например, ако декларираме функция, която премахва интервалите от краищата и разбива текста по определен разделител като връша стойностите в масив, в най-простия си вид това може да изглежда така:
|
1 2 3 4 5 |
function split(text,delim){ return text.trim().split(delim); } console.log( split('John|Mary|Peter|Sam','|')); //['John','Mary','Peter','Sam'] |
В ES6 съшата функция може да се замести с по-опростен и компактен синтаксис:
|
1 2 3 4 5 |
let split1 = (text, delim) => { return text.trim().split(delim); } console.log(split1('John|Mary|Peter|Sam','|'));//['John','Mary','Peter','Sam'] |
и дори с още по-опростен, ако в тялото има само return без други изрази:
|
1 2 3 |
let split2 = (text,delim) => text.trim().split(delim); console.log( split2('John|Mary|Peter|Sam','|')); //['John','Mary','Peter','Sam'] |
При определени действия с масиви, операторът ... може да ви помогне да избегнете цикли и други неудобни начини за достъп до елементите.
Например, преди ES6:
|
1 2 3 4 5 6 7 |
var data = [1,2,3]; function suma(a, b, c){ return a + b + c; } console.log( suma(data[0], data[1], data[2]) ); |
Мисля, че този фрагмент дори няма нужда от коментар :). ES6 превръща това в нещо далеч по-елегантно:
|
1 2 3 4 5 6 7 |
let data = [1,2,3]; function suma(a, b, c){ return a + b + c; } console.log( suma(...data ) ); |
Доста елегатно изглежда и копирането на данните от един масив в друг масив:
|
1 2 3 4 |
let data = [1,2,3]; let values = [ 4, 5, ...data, 7, 8]; console.log(values); //[4,5,1,2,3,7,8] |
Ако искате да видите в детайли кой от браузерите в каква степен поддържа новия стандарт, можете да направите това тук.
